На 16 и 17-ти септември трима автори, членове на ДПХ , откриха есенния арт-сезон на 2019 г. с две свои експозиции.
Творбите на Петко Спиридонов, скулптур и Илия Тончев, живописец, изпълниха голямия салон, а оригиналните инсталации на Константин Анастасов разнообразиха камерната зала на галерия“Г.Машев“.
За г-н Спиридонов това е първа самостоятелна ретроспективна изложба с представяне на над двадесет пластики, изпълнени предимно в дърво, на което е признат майстор. Будят интерес темите му , решени в разнолик скулптурен маниер: „Митове и легенди“, „Мъжът и жената“, „Зачатие“, „Любов“, „Луна“. Загадките на Дао-философията са пресътворени също образно и оригинално.Както всеки мъж, той също отделя нужното внимание на нежния пол, сътворявайки от голяма шивашка ножица еротичен шедьовър, а от бронз – бягаща самодива. Една от силните му теми е анималистичната и няма човек,който да не се е възхитил от темперамента и изящната изработка на Петковите бикове, козли и орли.Повечето пластики са придружени и от филосовски или информативен обяснителен текст, по стар маниер на скулптура, което допълва посланието им.

Невероятно производителният живписец, Илия Тончев, един от малкото художници издържащи се само от изкуството си, представя в експозицията си двадесет и четири картини.Зад гърба си авторът има около шест самостоятелни изложби само в София, пет в Пловдив, по десетина в Пещера и Пазарджик – актив с който малко художници могат да се похвалят. Основен жанр при Илия е пейзажа, рисуван с масло, най-често в пастелна гама, разнообразена с разиграване на цветни акценти. В тази изложба преобладават зимните картини, които носят някакво характерно Тончево спокойствие, унесеност и лека носталгична тъга към патриархалните времена.
По съвсем друг начин са конструирани абстрактните композиции на живописеца, където се наслагват различни по форма и сила цветни петна , водени от моментните му настроения. Тези неангажиращи платна биха били чудесни акценти за всеки съвременен интериор.
Излишно е да се опитвам да натрапвам мои витиевати арт-анализи в случая, защото всеки човек гледа , но вижда, мисли и възприема различно изобразителните произведения и точно в това е чарът им. Често езикът е безсилен да обясни излъчването на картините, те просто трябва да се видят лично.
Интересното хрумване на графика, шаржиста и живописец, Константин Анастасов, да олюди камерната зала на галерия „Г.Машев“ с морски инсталации, заслужава адмирации. Представям си, колко много часове и дни е бродил авторът по Несебърския бряг, как си е хортувал с прибоя и чайките под жаркото Слънце, докато е събирал привидно безинтересните съчки и корени. Фантазията му после търпеливо и с любов ги е композирала в самобитни пластики с различен обем, визия и излъчване. Основното в тях е посланието за вечност на биокръговрата и трансформацията на материята под поривите на вятъра. Вече много поредни есени художникът Анастасов радва ценителите със своите „морски дневници“, всеки път различни и интересни. Четката на Коко, докоснала и няколкото показани платна, също напомня за солени пръски, безбрежна синева и загадъчност.
Хареса ми за завършек една мисъл, казана от Петко Спиридонов при откриване на изложбата му“
“ Изкуството е мост от нас към зрителя. По него всеки тръгва с интелекта, възпитанието и опита си, а стига докъдето се простират разбиранията му.“
Любопитно е, колко изкушени от красотата хора, ще преминат по „моста“ към галерия „Г.Машев“ и колко от тях ще станат собственици на късчетата вечност, показани там?

Д-р Станимир Куюмджиев