Керамиката е древен занаят, усъвършенстван през вековете и модифициран от различни школи, течения и традиции до красиво приложно изкуство. Който има понятие от технологиите, сложноста и трудноста на работата, не може да не се учудва, че направеното се продава на ненормално ниски цени. Вероятно затова са относително малко художниците, поели тежкия кръст да се борят с пръста, да усвояват технически и химически похвати, да инвестират в скъпи пещи и материали, да рискуват труда си, който често зависи от късмет и случайност...., защото никой не знае, какво ще излезне от опалената пещ накрая.
Една пазарджишка керамичка , Маргарита Иванова, специализирала "занаята" при корифеите акад. Венко Колев и проф. Красимир Джидров. отдавна уверено напредва по пътя на глината. Работи в областта на кавалетната керамика, монументална и малка пластика. Като член на СБХ участва в ръководството на секция “Керамика” при Съюза на художниците. По-интересното за нея е, че е създала през досегашния си творчески живот над 9 големи монументални творби, участва в над 50 общи изложби, 14 пленера и като венец на всичко - 14 самостоятелни изложби. Вероятно само колегите и от бранша могат да оценят, колко много труд е това, колко мисъл, фантазия безсънни нощи се искат за да се родят толкова художествени пана, пластики, композиции. Нейни творби са притежание на частни колекции в Русия, Германия, Франция, САЩ , Англия, Италия, Украйна, Китай и др. Не знайно как, но съумява да работи и като куратор на галерията си „Арт Форум“ в гр. Пазарджик. Това е вкратце биографията и, но поводът да пиша сега е друг.
Маргарита откри нa 25.09.2015 г. поредната си самостоятелна изложба в залата на галерия "Г.Машев" - Пазарджик, където показва 33 кавалетни творби . В паната, съставени от фрагменти с различни покрития - суров или глазиран шамот теракота, преобладават три сюжета. Елегантни и спокойни женски ликове, съчетани често в анималистични композиции, топлят погледа в повечето от паната. Съдово-флорални натюрморти греят открояващо се от тъмноматови рамки. А третия сюжет са пейзажите в битово-пасторален дух, криещи тайни от стари времена , когато животът е бил простичък и лежерен.
Авторката ползва възможностите на материалите по специфичен за нея скулптурно-живописен маниер и в резултат се получава силен емоционално въздействащ ефект, който не се забравя. Усещането е за една нежна, спокойна керамична приказка.
Д-р Станимир Куюмджиев